Мъдростта – себенадмога над хляб, сън и пол

Хляб, сън и пол не са същности,
те са обреди, частни случаи!

Деца на Деня! Пътят е начертан, олтарът ни е осветен, отговорността е човекът, пътникът!

Както знаете, Мъдростта е себенадмога! А себенадмогата влиза във втората повеля на Посланието за 1999 година и там е казано, че Тя, Мъдростта, не задължава, тя ви освобождава в потреба на себенадмога! В първата повеля тя също не задължава, тя ви волеизразява в потреба на осъществяване! А в третата – тя ви жертва в потреба на Възкресение! Може би след това Послание в Третото хилядолетие дойде време да кажем, че човек трябва да надмогне хляб, сън и пол.

В пустинята Иисус Христос даде на човечеството една от големите Свои победи – Той победи хляба, победи чудото, победи властта[1]. Това е личен принос, който ни остави. След „като пости четиридесет дена и четиридесет нощи, най-сетне огладня“[2]. За какво бе гладен? За светостта и за свобода на човечеството.

Човечеството бе гладно за морални устои, за оная Любов, която Той му носеше. Човекът трябваше да се освободи от своето заземяване на функционалните потреби, защото не съзнаваше, че е гладен за нова култура, за новия Път: Аз съм Пътят, Истината и Животът[3]! Затова Христос отиде в пустиня. Не само онези четиридесет дни, а цялата Негова духовна изява в живота бе сред пустиня: пустиня на неизкласили добродетели; пустиня, където езиците на кактусите „око за око“ и да се убива с камъни бодяха всеки човек в битието му. В тази пустиня Той направи битка за свобода и потвърди това, което хилядолетията дадоха като потребно и то е в нашата първосигнална система – „Гладен съм!“. В Учението на Любовта ни се показа една велика тайна за хляба – неоспорността му, но и само с хляб ли ще се живее?

Христос даде най-голямата трапеза на победата над хляба. Не става въпрос, че човекът сега изведнъж няма да яде. Това е смешно! Говорим за голямата енергия, за същността, която ще направи човека бъден, както казахме – зрим теогон. Когато Иисус огладня, Му предложиха: Кажи на тия камъни да станат на хлябове[4]. А Той какво рече: Не само с хляб ще се живее... Празни приказки ли е говорил – съвсем не. Не е важно хилядолетията дали могат да го потвърдят – за нас е важно проницанието, с което може да се прозре в хилядолетията. Само с хляб ли ще се живее?! И защо Му казаха „тия камъни“? Вие знаете за тези теогонични или за тези Космични стойности – че при сътворителните излъчвания в кристала се сложи първата енергия, от която след това всичко стана. Може ли да си представите Христос какви доктрини е оставил в душата на човечеството!?

Любвеобвилността даде основание да се победи и чудото. Затова Той каза: Докле ще искате знамения и чудеса, за да повярвате?[5] Една победа над изкушението да прави чудеса, за да не подхрани бъдещата вяра на човека в манифестираната вън от него феноменалност вместо в последователната култура за живот на вложеното у него Божество.

Християнството остави идеята и за властта, която неоснователно, но достатъчно реално се квалифицира като поведение на сатаната – власт, която обижда. Защото не става въпрос само за управление, става въпрос за властност вътре у нас. И понеже хората не могат да изведат сатаната от себе си, дават му трон и власт. И той ще бъде тронен и властник дотогава, докогато не го извадят отвътре. Него да пратят в пустинята, за да му съборят трона. Затова Христос рече: „Махни се от Мене, сатана!“[6].

Разбира се, човешката история се осъществява чрез властта като социална сила. Но можем ли да кажем, че тя е сатана? Това е най-извинителното – да сложим един етикет на потребата на еволюцията, която понякога си служи с достатъчно хляб, за да мълчат хората, и с достатъчно знамения, за да имат смелост да живеят. Но властта като провиденция за социално осъществяване е Лъч от Седемте Лъча на културата на човечеството. Тя е Юпитеровото начало. И това, че има безсъвестно поведение, не е достатъчно да се опорочи институция и сила, каквато е властта. А онзи, който може да не я опорочи, той знае потребата и силата на властта. Казвам, че тревогата на еволюцията трябва да се освети от отговорността на съвестта!

Ако искаме да се овладеем, да се победим, да се надмогнем, ще трябва да живеем. Да, не само с хляб ще се живее, но и хляб трябва. Христос не рече: „Отхвърлете хляба!“. И наистина би било смешно да се каже, че трябва да се отхвърли. А това, че има потреба за възпроизводство, не значи, че трябва да се опорочи и отрече енергията, която го създава. Това, че има нужда да гостуваме в едно отвъдно царство (а всички имаме потреба да нахраним своята биология чрез астралното си тяло и поле), може ли да ни накара да отречем съня? Ние можем да им създадем характер на обреди; можем да ги наречем „релативност на нашата бъдна същност“ – но не можем да ги отречем, защото преобратът, метаморфозата чрез съня е декларирана още в поведението на Яков, който в сън се бори с Бог и става Израил.[7] Това не може да бъде отречено, макар и да е релативно.

Ето защо поставям един въпрос: хляб, сън, пол същност ли са, или са обред на човека? Или са частни случаи? За всяко от тези три велики тайнства – хляб, сън и пол, науките са създали многотомни познания. И все пак, когато става въпрос за тях като формули, казвам: хляб, сън, пол не са същности, а обреди, частни случаи! Много е странно... И защо, макар и понякога толкова да са очевадни нещата, Свещените книги по-скоро са готови да ни дадат развлеченията или развратността в името на боговете, вместо да открият живеца на тези наистина големи обреди? Защото всъщност те не са същности. Кое е налагало необходимостта от хляб, кое е налагало необходимостта от сън, кое е налагало необходимостта от пол? Та целият живот, цялата история – и на богове, и на човеци; и на безсмъртни, и на смъртни – е в тази поредица и в тази обредна служебност на тези три велики тайнства.

• Хляб, сън, пол са азбука на съществуването тук, на планетата!

Те са азбука да разчетем живота. Макар че и тяхната преходност ще дойде. Затова в пустинята Христос казва нещо изключително: Не само с хляб ще живее човек, а и с всяко Слово Божие[8]. Следователно проблемът за хляба като идея за живот в биологията, проблемът за хляба като идея за претворяване в Причастието е и идея за хляба като служение – не само с хляб, а и със Слово. Защото Словото градира йерархии на усвоената Божественост! Христос е Логос, Син Божий, но Той е и Бог... Виждате една странна йерархия, с която трябва да познаем своя Път.

• Хлябът е за биологията,
• Словото – за духовността,
• Причастието – за Божествеността!

Ще дойде ли време, когато ще може човек да се храни със Слово? Словото, за което Йоан писа, че е светлина и живот на хората.[9] То е висшата духовна енергия. Това Слово е новият хляб! А то какво е? Ритмика. Ако човек не може да ритмира, каквото и да поеме, то ще му създава бреме, а не ескалация на знания.

Затова казах, че Мъдростта е хляб на битието! Тя е онзи нематериален хляб, който Христос в евхаристийността ни остави и каза, че този хляб се одухотворява. Причастният хляб – свещената тайна. В световната култура Христос направи феноменално събитие на Тайната вечеря: Този хляб е Моето тяло![10] Виждате как трансформира. Тогава ще разберем защо това тяло може да възкръсва. Защото е Миров хляб! Ето защо въставам срещу това мъченичество: „Да мъчим материята, за да я осветим!“. Не. Наричаха Го „луд“, казваха, че „има бяс“, но Той остави това, което небесовете не можеха да направят – духовната енергия – тялото на Посветения. И тук е Светото причастие.

Така че хлябът ще бъде. Но апостол Павел даде една тайна – той постави въпроса така: Храната е за корема и коремът за храната, но ще дойде време, когато няма да бъдат нужни едното и другото[11]. Едно страшно прозрение. Разбира се, че това не може да стане утре, но това не значи, че някой ден не може да стане. Идея, за която работят Божествата – да се надмогне хляба не само като биология. Носим ли в себе си това, което може да храни бъдещия „безстомашен“ човек? Носим го безспорно – това е Кундалини. Това е енергията на Диханието на Твореца, която не може да бъде изчерпана, защото не е от онзи атом, който са сложили в „котлите“ на атомната енергия. Има ли свършек Всемирността като идея на Сътворението и може ли Сътворителят да свърши удовлетворен в Своята идея? Не може! Може да свършват планети, но Той не може да свърши. Така че апостол Павел прави надкрачване с няколко хиляди години. Но има ли възможности човек да го прави? Да, има възможности. И това е, което можем да кажем в Дух, в мисъл и в дело: Ще се живее и със Словото на Отца! Откъде идва всичко? От Несвършека, от Безпричинната Причина!

Имаме органи и функционалности, които рано или късно, както апостолът рече, ще си отидат. Хлябът е потреба, но не е властник. Разбира се, социалните игри заради хляба да се правят бунтове ще продължават. И на евреите дори Бог им дава манна, защото те протестират[12], а Моисей не можа да ги укроти.

Хлябът на Словото е безспорен, но докато още ще имаме стомаси, докато ще имаме системи и функции, ние не можем да им отречем правото на живот в грижата на Космичната откровеност. Космичността е много откровена спрямо човека, важното е има ли той усетните пипала да ползва от тази Космичност нейната власт.

„Тревата“, както е казано в книга Битие, която трябва да ни служи за храна, има в себе си семена.[13] Какво значи семето според знанията, които Учението на Мъдростта оставя? Че то има предназначение да бъде сято, за да изникне. Това са новите идеи. Сега идеята е за свобода от предишното Дърво – на познанието, защото казах, че още едно Дърво има в Рая, но не са го сложили, защото са нямали тази проницателност – Дървото на Мъдростта. Правдата роди конфликта; Любовта търси помирението; Мъдростта дава прозрението! Затова Дървото на Мъдростта ще ви освободи. Но трябва да има някой да сее семена. И къде ги има? В осененията, които са давани като външен фактор; в събудения Кундалини, който дава прозрения; в Божествеността, която дава откровения. Къде трябва да ги потърсите? В Книгата на Живота – там, вътре у нас.

Кундалини няма да ни лиши от прозрение и когато той се събуди и седемте чакри в нашата човешка природа засветят, ние няма да сбъркаме Пътя. С тези седем светилника ние можем да счупим седемте печата на своята Книга на Живота. Но има нещо друго – дали пишем нещо в страниците на своята Книга на Живота, от което няма да изживеем срам...

Така че идеята за себенадмога е от Дървото на Мъдростта – третото Дърво в онова, което се нарича Рай (Рай е Адамовото поле). Ще трябва да се яде от него плод – плод на отговорност пред история и пред Небе. Историята е земно повеление, но Небето, като поселено от светостта, е отговорност! Там е Слънцето, а то е сбор от велики посветени души. Не можем да отречем земното си битие, но нищо не ни пречи да го осветим с чувство на отговорност.

Надмогвайки го, ще има ли с какво да живеем? Да! Ще има дори с какво да си светим. В Апокалипсиса, за който всички (когато не знаят да го четат) си правят изводи за ужаси, е казано, че сами ще светим и че ще има Дърво на Живота, от което всеки месец ще се раждат плодове.[14] Но никой не каза какви са тези плодове. Хората още мислят само върху това, което земята им дава. А щом ще имаме своя светлина, защо мислим, че ще има дървета, които се хранят от друга светлина? Тревожност...

Съвсем не е малко да се реши и един друг голям въпрос – надмогва ли се съня, след като знаем, че в митологиите има бог на съня – Хипнос? Като потреба на суетата ли е било едно знание във вековете да изведе божество на съня? Обредност ли е било, частен случай ли е било, или същност? А знаете, че Хипнос предхожда бога на смъртта Танатос. Той предшества, за да научи човекът един велик момент – да не се страхува, когато го споходи смъртта. Сънят е най-доброто свидетелство, че човек може да се събуди. И е най-добрият информатор, че и Танатос когато го вземе, той пак е в живот. Дали приема теорията, че ще се върне – ще се превъплъти, това няма значение. Там, в отвъдното царство, той продължава да живее.

• Първият свидетел на безсмъртието на човека е сънят, за да даде и на смъртта преходност!

Защото по-властна от смъртта е безсмъртността!

Смъртта има своя бог – Танатос, но Животът няма бог, защото Животът не може да бъде сложен в измеренията на едно божество. И затова съм казал, че само Животът е непобедим – другото са изживени актуалности!

Второто нещо, което характеризира съня, е, че той е син на Нощта – Никта, и на мрака – Ереб. Но и брат-близнак на Лета, на реката на забравата... Колко обидно е, че можем да потърсим необходимост за забрава. Кой ни краде, защо е необходима тази забрава? Защо трябва да минем, превозени от Харон срещу известна плата, за да забравим – кого – живота си? Разбира се, митологиите оставяха душите в царството на тъмата – в Ереб, но Христос смени целия основен тон и каза, че ще даде на човечеството царство Небесно.

Така сънят сплете, направи своята кръстословица със смъртта, която обаче не унищожава, а променя. И нещо повече – когато станете властници над материята, вашият Дух е победил смъртта. Това не е въпрос само в идеята за прераждането, не – въпросът е в самообладанието да се надмогвате, за да се освободите в идея за Възкресение.

Така че сънят е една от великите тайни, едно от големите обредни тайнства, с които нашата зрима присъственост и набогатена душевност пишат своята голяма книга – живот и смърт. Смърт, която не може да бъде властна над живота, както Христос демонстрира в едно Разпятие, след това в едно Възкресение. Ако човечеството знаеше тези тайни, нямаше да се изживява в кризи, а щеше като Него да каже: Аз победих света![15] Защото ние можем да моделираме света, а не още да му бъдем подвластни. Някои, когато еволюират под напора на еволюционната потреба, са само изпълнители на големия принцип. Но когато станат властни, тогава еволюират не заради самата еволюция, а заради служението, което е: човекът – бог в развитие. А Децата на Деня носят този дълг да го предоставят на утрешната трапеза на човечеството.

Колко проницание е носил един Хермес, когато е казал, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове! Тогава защо да не изведа тази мисъл – време е да сменим боговете, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове. Това е, с което трябва да направим своята таблица на познание, за да не живеем със стрес, че съществуват сън и смърт. Митологичните богове започнаха да вършат лоши човешки дела, но трябваше да си отидат, за да вършат човеците добри божествени дела. Идея за свобода от стихии, които не сме можели да владеем. Но когато човекът може да владее стихиите, те стават изпълнители. Така ползваме слънцето, водата... Нека вятърът си свири, но ние сме, които ще му напишем нотите, ние ще владеем вълните...

Ако Хипнос – сънят, беше същност, може ли човек да прекара цялото си битие в сън? И каква е ползата тогава?! Явно, че не е същност, а е частен случай, обред пред Вселената, който тронът на Боговете изисква. Ако ние не можем да надкрачим всекидневието, в чийто път се уморяваме, за да се заредим, ставаме потребни на съня. Защото понякога не само той е потребен на нас, а и ние сме потребни на него. Неслучайно боговете са изпитвали ужас, когато Хипнос е искал да ги споходи, когато е искал да им гостува. И ние с основание можем да се питаме: да, боговете ядат; знаем, че имат и полов живот, защото или смъртна ще роди от бог, или смъртен ще оплоди безсмъртна богиня; но спят ли? И ако заспят боговете, какво би станало с нас?

Не можем да отречем митологиите, където са засекретени много големи тайни и много страници за цивилизация. Митологиите създадоха имена на боговете, сложиха им атрибути, опитаха се да ги обяснят като присъщност в битието на планетата. Но никой не можа да каже в един Астрален свят дали се спи. А това е именно задачата на съня – да се влезе в Астралното поле и астралното тяло да се захрани от енергията на това поле, за да нахрани и физиологията ни. Ние можем фигурно да кажем, че един човек е сънен в своите желания или спи в своя ум. Но имат ли сън боговете? Макар че с омраза те отвръщат лице от Хипнос, той е имал такава сила, че е можел да приспи дори Зевс.[16] А кой е Зевс у нас? Кое божество – Бащата! Дори Зевс се е страхувал от Хипнос... Ужас е обхващал боговете, когато се мерне този техен събрат и син. Защо не са имали кураж да спят? Защото не са имали нужда да установят безсмъртието си – те са си били безсмъртни. А на човека радостта му е в съня да се познае като безсмъртен, т.е. вечен.

И какво е носел Хипнос в ръцете си – един рог с тайни и една главичка от мак. Мак – зрънцата на упойката, т.е. Лета в движение; Лета на земята, а не в подземието – Лета в живот... Тогава тази главичка от мак, пълна с хиляди зрънца, от които се прави опиат, обред ли е?

На човека, който заспива, Хипнос носи рога на тайните. А когато човек почне да изучава тайните, той се освобождава от дрехата на показността. Отделен е въпросът, че умът можа да разврати и сънищата. Затова съм казвал: имаме три вида сън – биологичен, иносказателен и сън на откровението.

Какви тайни са заключени в рога на Хипнос? В гръцката митология има един израз – „рогът на изобилието“[17]. А всяко изобилие може да свърши, ако има само материална субстанция. Този рог Хипнос го носи в ръката си и е подсказал на човека, че и с едно зрънце от мака може да отива на гости където иска, стига да владее крилата си, а не като Икар да отива към Слънцето, когато не е готов. Но Дедал отлетя към хоризонтите и се освободи от лабиринта. Следователно в рога на Хипнос една от големите тайни е, че Сътворителят ви чака за Съсътворители. Затова ви е дал обреди, затова ви е дал постановки, чрез които вие, в йерархията на своето отиване, ще можете да се доберете до това, което се нарича Светая Светих. Освободете се от видимостта, за да можете да вземете невидимата енергия, която е по-реална от всичко реално. Дори един надслов бях написал в книгата „Езотерични школи и мистични учения“ – Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа.

Така и с рога на Хипнос се дават тези знания. Тук можем да потърсим: не е ли сънят един закон на познанието? Казвал съм, че сънят е метод на работа. Има ли случаи, когато някои откриват цели доктрини в своя сънен свят? Безспорно има. Колко много сънни откровения са давали познание. Колко евристични неща са открити на човечеството в съня, в тази кореспонденция между физическа материя и извън нея, в тази голяма тайна. Не е проблемът да се опрем на реални или иреални доказателства. Сега вече и учените заговориха, че наистина сънят е метод на работа. Отделен е въпросът дали трябва в сън да влизате с упоечност в царството на ниските си астрални изяви и да се удовлетворявате, или пък да изживявате кошмари. Хората или са много уплашени със стреса да се видят унижени, или пък се опитват да минат полета, за които не са готови – и в двата случая носят своята казън.

Така че Хипнос е налице. И той е бил потребата да се изведе живот – Адам е трябвало да заспи, за да се изведе Ева – животът.[18] Но проблемът е да се знае. И тогава ще разберем тайната – защо на Адам и Ева не бе забранено да спят, а им бе забранено да ядат плода на познанието. Бог не им каза: „Не спете, защото ще бъдете съблазнени!“, а им каза да не го ядат, защото ще познаят конфликта добро и зло. Какви големи конфликти са поставени в историята на нашето живеене като биология, като психология и като социална реалност, в която се осъществяваме. Сън... Не каза Отец: „Не спете“, но им рече: „Не яжте“... И не им рече: „Не се плодете“, а напротив – прати ги да се плодят[19]. Какви проблеми са стояли в Твореца!

Ако трябваше да се приспи Адам, т.е. умът, за да се изведе Ева, астралът – мислите ли, че в бъдеще няма да бъде приспан и причинният ни свят, за да се изведе Духът? Казах, че сега битката е да изведем Бог от човека! Кого трябва да приспим, за да изведем Бог...? Това е голямата тайна. И не само чрез сън ще познаете безсмъртието, а от безсмъртието ще научите, че сънят е само ваш помощник.

Много големи са проблемите, когато тези три частни случая – хляб, сън и пол, в живота на човека трябва да бъдат обяснени. И хората трябва да знаят, за да нямат страх нито от безхлебието, нито от безсънието, нито от пола – трябва да се научат да ги овладяват. Да надмогват пола, а не да го унищожават, както се измъчват най-различни доктрини и разни Църкви, дори с идеята за кастрацията – тази нелепост. Или другата нелепост, която взе връхнина в края на двухилядолетието – виаграта. Разгул – и морален, и социален, и духовен разгул в доктринерство.

В същото време вие ще видите едно тайнство, един обред – култът на фалоса. Човек се смущава, когато говори за тези неща точно защото не знае тайните, защото глупее, когато се говори за пол, защото прави едно лицемерие. Не – говорете за пола с отворени очи и с морална отговорност, и с чертани пътища! Статуи на фалоси са поставени пред брега на океана в Южна Корея – в култ на фалоса. Но култът на фалоса не е само техен – още в Древна Гърция е на голяма почит. Тайната му е плодоносието – не неудобството, не срамът, а идеята за възпроизводството. Нищо порочно няма в това, че в Южна Корея са направили един култ на фалоса, но трагичното е, че култовото признание на фалоса им се вижда по-свидно и по-свято, отколкото хилядите молитви заради съвършенство на будисткия монашески блудник. Да не говоря за Кама Сутра, която възпитава милиони същества в усвоена, мощна полова жизненост. Химн на разврата като тенденция за свобода от пол.

Защо тогава се създават удоволствия по изкуствени пътища? Защо трябва блуждение вместо прозрение? Защото всички религии забраняват да имате преценка за пола. И го крият, вместо да му дадат святост, която би опазила онзи, който се разгръща в служение на историческото присъствие, в служение на Космоса и в Пътя на обожествяването.

Половата енергия е най-великата енергия, която храни човечеството. Защото тя е работила и преди самата диференциация на половете. Работила е с милиони години, за да изгради най-висшата материя, която може да приема лъчите на еманиращите полета на ума и на причинността, за да обслужи Диханието на Отца у нас. Милиони години тази висша енергия е работила в материята да създаде мозък. Създала е материя, която може да възприема. (Мозъкът не ражда, той възприема.) Създала е и ларинкс – да не крещи човек и да не грака. Защото постепенно това, което като енергия във взаимност се е вплитало, е трябвало вече да се дематериализира. Така изговорът става възможното за взаимност. След това тази енергия е съсредоточена и предназначена за възпроизводство.

След диференцирането на половете се предоставя правото на човек да ражда. Да ражда! И затова в древността има култа на фалоса. Ние говорим с притеснение за тези проблеми, защото в нашето съзнание те са дадени като разюзданост, като поквара, като блудство, а не като святост. За да не стане пълното разрушение, за което се говори в религиите – че когато синовете Божии започват да се женят за дъщерите човешки[20], настъпва безморалното царство и тогава Бог решава да направи потоп.

Може би един от тежките „грехове“ на т. нар. грешници беше да се отрече реалността на пола. Затова и един от най-големите учени из Светите Отци – Ориген, стига до идеята за кастрация, когато е искал да побеждава пола. Безспорно размерът на този Отец, посветен в знанието на христологията, е неизмерим, сравнен с това, което малокалибреното човечество владее. Но този човек в идеята за пола стига до кастрацията. Разбира се, Църквата много деликатно се е предпазила. Но заради неговото приемане на, както казват, дяволското му изповедание за инкарнацията, тя му слага тази нелепост да го анатемоса в неговото служение. Така Ориген – тази изключително даровита личност, се опита да победи пола. Разбира се, че не можа да го победи.

• Изкушението е не в събудената биология,
  а от излъчената мисъл,
  която задвижва биологията!

Монашеската институция опорочи идеята за пола. Защото никой не постави на пиедестал енергията на възпроизводството. И се наложи не победа, а отричане. Най-страшното нещо, което беше – мъченичество чрез унищожение на пола вместо себепобеда.

Още в Учението на Хермес-Тот минаващият три дни през гробния ковчег, за да получи посвещение, го извеждат и му пращат съблазън, която той трябва да отмине. Съблазън, която трябва не да унищожи, а да я победи. И казват на новопосветения: „Ти победи – вавилонската блудница не те съблазни, ти не изпи чашата на изкушенията“. И го въвеждат в светилището на Изида...

Не може да бъде отречена половата енергия, за която съм казал, че е най-съществената. Сега мисълта не може да направи хомункулус, но тази енергия може да направи човек. Чак след хилядолетия мисълта ще може да пръска и събира материя. Има етапи, които човечеството трябва да мине, и вложената в него енергия, която като биологичност наричаме полова, върши възпроизводство в идеята съ-Сътворител. А коя друга може да го направи сега? Никоя!

На човека още не се е дала тайната как да бъде свободен, когато се изгражда и извежда божествеността си – заради услуга на социалните формации, с които трябва да бъде плашен и подчиняван. Тук е тежката ни битка – убедеността, с която трябва да се поеме Пътя на вътрешната свобода. Друг е въпросът за метафизиката на този проблем: как изливът на Бога в Сътворението, как Сътворителят слага в човека една от най-висшите енергии – Огъня. (Огънят, за който един ангел рече на Девата, че ще бъде осенена от Всевишния и зачнатото ще бъде свято и велико.[21]) Огънят на Кундалини, който е цялата същност на Бога в биологията, в анатомията на човека. И го диференцира – иначе Адам е бил двуполов. Диференцира го, за да му създаде изходност на енергията, която в Кундалини е сложена. Енергията на Огъня, която чрез мисълта ще преобразява света. И когато дойде времето, наистина ще видите как с мисълта се създава хомункулусът.

Така че, когато разговаряме за същината, ще трябва да я намерим като излияние, като атомна енергия, сложена долу в нашия гръбначен стълб – да чака взривяването си. Но за какво? Това изразих навремето в едно изречение: В сътворения Адам работи Роденият Христос! От сътворения Адам се роди живот и му се позволи да ражда; защото в бъдеще в сътворения ще работи Роденият, Който осенява с приложната воля на Своя Отец биологията в земното поле и живеене.

Така че не можем да отречем – поне сега – идеята за раждането. Но когато Творецът е рекъл: „Плодете се и множете се“[22], не е казал: „Развратете се“. Страшното не е в това, че има пол – страшното е забравата в сладострастието. И ние днес го виждаме издигнато в култ, което от своя страна ражда перверзност.

Когато става диференциацията на половете, тогава идва повелението: „Плодете се...“. Но има една друга битка – битката на стремежа, на събуденото влечение. Защото андрогинът не е имал нужда от влечение. Не е изпитвал и насладата, с която трябва да се устремят след това двата пола. Със стотици хиляди години на човека е подавана идея за приближаване и желание, защото той не е знаел, че ще трябва да има сътрудник в раждането, и не е носил идеята на възпроизводството в материализираната тайна. Голяма е била битката на определящия се човек – нещо страшно е. Нямало е съблазън, желание, защото е нямало опит и приложна воля. Хилядолетия са били необходими на тази отлъчена от човека да стане желана от него. И сега трябва да се изживее тревожността, когато насладата взима връх над идеята за възпроизводството, над идеята за продължението на рода. Започва сладострастието да е по-властно, отколкото идеята да се ражда.

Изкушението на мисълта започва да развратничи в идея на сладострастие. Най-гибелната енергия е развратната, а най-святата – половата енергия. Хората се развратиха заради сладострастието като идеология, която и сега в най-богати багри се представя. А с още по-ужасяващата формула – да поддържате развратността, когато импотентността си направи белег – сложи се виаграта. Та това е гавра върху Духа ни – да правите битка, за да събуждате и да изразходвате светостта си. А импотентността е най-добрият гостенин на недостойнството, с което употребяваме половата енергия. Това не е битка срещу фабрикантите на виагра. Аз нямам намерение да се бия с безплодието и глупостта, овластени в нашия век, но не можем да не оплачем Европа, че лежи в гроба на импотентността. Когато се изживява в сладострастието – не в идеята на плодоносието, тогава перверзността става по-властна и импотентността гостува на още младите хора. Разберете, че Кундалини си заключва кранчето. А хората с виагра искат да го отключват – за разврат, не за отговорност.

Целибатството[23] обаче създаде един извратен свят на богослужителите в името на Бога. Правно, канонично решено поведение на католическите свещеници – безбрачно живеене. Но войнството на безбрачието даде поражение чрез раждането на едни от най-чудатите деца на света – притворството и лицемерието. Така добре облечени, толкова елегантно поставени и така извинително проповядвани, че човек наистина има основание да не вярва в такава вяра. Къде е ужасът между монашеството като институт и личностното поведение като чистота – разврат в мисленето, поквара в желанията и показ с бичуване на тялото. Тялото няма вина, защото без мисъл не може да се блудства. Преценката е другаде – че забраната, която се поставя с формулата на целибатството, на целомъдрието, нестижанието и подчинението, обезличаването на творческата им възможност, открадва святост или носи лъжлива святост. Така в човечеството се ширна мълчаливо призната блудност.

Индийската философия, която пък познава пътя на прераждането, постави един друг въпрос – проблема за брахмачарството[24] (или брахмачарийството). Взаимност само за раждане на деца. Една добродетел, която носи в себе си идеята за въздържанието и целомъдрието, философия за изграждането на морална устойчивост в един обет, който касае половия живот на човека. Брахмачарството е възпитание – в мисъл, в дело и в поведение. Но до каква степен може да бъде овладяно това? Може ли в една взаимност да се стигне до овластяване на това целомъдрие с измерено поведение, за да не позволим на сладострастието да вземе връх над идеята на продължението на рода? Значи хората много дълбоко са се занимавали с тази теза.

Именно това християнството постави в проблема си за монашеството, а неговият клон – католичеството, го сложи и като лично поведение на свещениците им. Но с измъчване, с малтретиране на плътта и с една философия на отрицанието. Кого отричат? Себе си като сътворение на Отца или извора от тях към онова, което създават? Страшното е, че някои упражняват мисъл за малтретиране вместо благодатна топлина за изграждане на победа, а не на отрицание. Брахмачарството е поне една стъпчица по-нагоре. Разбира се, този, който иска да прави брахмачарство, няма да изкуши мисълта си с лъжливата убеденост, че тялото му не блудства. Докато другият с лъжлива убеденост казва, че тялото му не блудства, но мисълта му става все по-порочна и все по-зловеща. Това е ужасът!

Затова идеята да се малтретира тялото в покорност за съблазън излезе ялова и безсмислена. Защото не в материята и пола – като органи на съвместимостта, а в мисълта можем да намерим опорност. Оттук е и грешката на източните култури, когато създаваха устойчивост, елементи на дълготрайност в половото общуване, макар и облечена в дрехата на някаква разкошна, богата тенденция. Не, излъгаха се и индийците.

Когато Църквите са искали да овладеят плътта, давали закон за осъждането на поведение, с което плътта и наслаждението са нарушили морал. Създаде се „грешницата“ в идеята на прелюбодейката. Но няма защо да малтретираш тялото си, няма защо с глад да уморяваш своята плът. Не е тя, която желае, а сърцето и мисълта. И оттук е грешно насочената енергия чрез институтите да се създава монашество, вместо да се работи върху мисълта – като поле и тяло, върху желанието – като поле и тяло.

Орфей слиза да изведе своята Евридика, но му бе поискано едно въздържане в идеята на страха, в идеята на мисълта. Казано му беше: Не се обръщай назад, не я търси, т.е. да бъде убеден в мисълта си. Но в предпоследното стъпало – нека да е фигуративно, в мисленето си и желанието си се съмни, че ще я загуби – обърна се и я загуби. Това не можаха да разберат тези, които правиха ученията, тези, които раждаха догмите, каноните, правилата, тайнствата за вътрешния храм в човека. Наложиха това, което физиката диктуваше, а не прозрението, което Христос им остави и което не можаха да разчетат.

Може ли човек да се себенадмогне? Да, трябва да започне от мисленето си. А никой не може да роди по-благодатна атмосфера от тази, която помага за изчистване на мисълта. Човечеството още не е живяло с реалната възможност за мислене и не е прилагало нравствената възможност за чистота, за да трансформира половата енергия във висша мисловна енергия.

Това не е повик за евнуси – една система също гибелна в своето поведение. Евнухът е евнух във физиката, но не и в мисълта – това е трагедия. Не може да се спре кастрирания евнух да има развратена мисъл, макар да пази харем. Колко грешно се гледа на тези големи проблеми. Харемът не спаси мюсюлманството от разврат. То като социална религия обслужи и насилието, и разврата.

Ани Безант, когато обяснява тезата за полигамията с оглед на свобода от развратност, е много далече от големите истини. Събуждане на апетити и удовлетворяване не значи още, че мисълта може да спре до прага на харема. Защото идеята в харема да се вкара друга жена е проблем на власт и пари.

Така че проблемът въздържание и целомъдрие е проблем не на повеленията, а на прозрението, което може да даде само Мъдростта. Любовта не можеше да го даде, защото тя е емоционалност. Не обикновена емоционалност, разбира се, защото чрез нея се сътворява. Прозрението е очите на Мъдростта и тогава съблазнената мисъл не може да се скрие! Любовта сътвори света, Мъдростта го освети. Но ще трябва целомъдрието и въздържанието да бъдат изповядвани пред жреца на Истината. А това кой може да го даде? Събудената Кундалини в идеята на Мъдростта, която дава Знанието.

Какво ни трябва? Свобода от Себе си! За да можем наистина да се извисим до онова, че светът е сътворен от Любов, но трябва да бъде осветен от Мъдрост и в края на краищата – да бъде изведен от Истина. Тези Духовни вълни ще очертаят човека – зрим теогон. Богове, които няма да носят тайни, защото тайните ще са разгадани. Трябва човек да намери силата да счупи печатите на личната си Книга на Живота, за да се изведе в едно четимо и писано от него дело, мислене и творчество. Тогава Лета, реката на забравата, няма да му е нужна. Сега не може без нейната плътна дреха, без лабиринта на цар Минос. Но какво направиха с този, който сътвори лабиринта? Там, където стоеше минотавърът – човекът-животно, го оставиха без изход. Но Дедал измисли криле, за да излети от безизходния лабиринт. Това е нашият причинен свят – вечният орел.

Разбирате ли колко далеч отиде човечеството в непреценка за големите проблеми – хляб, сън и пол. И какво изкушение направиха институтите.

Такова изкушение можем да потърсим и в онова, което един Фройд остави. Фройд дълбае надолу – търси подсъзнателните феномени дълбоко в човека, за да намери Едиповия комплекс, събуденото либидо, стремежа на детето от мъжки пол към майката. Според мен тезата на Фройд е твърде грешна. Ние не можем да отречем идеята на подсъзнанието, когато усвояваме своята будност. Но ако Фройд я беше сложил в гамираната тайна на прераждането, щеше да види, че стремежът на едно дете към майката може да бъде предмет на взаимност преди стотици години, търсене на един минал взаимен живот. Тук той не можа да стигне до проницание за това, че от пластовете на подсъзнанието може да се извеждат знания.

Има и нещо друго. Фройд не познава системата на градацията – как нашата душевност се информира от своя емоционален или от своя ментален свят, или от своето прозрение в Причинността, което може да бъде съпроводено от една творческа воля. Тук Фройд не можа да стигне, независимо от откритието му, че от подсъзнанията можем да извеждаме тайни. Той сложи грешните пътища от това, че един син – Едип, убива своя баща и спи в ложето на своята майка. Едип е енигма. Царят на Тива Лай – бащата на Едип, поради предречените сказания, че синът му ще заеме трона – за да не бъде убит, побързва да го отпъди. Но синът се връща. И ние трябва да се попитаме – кой у нас е Едип и кой у нас е Лай? Коя е майката Йокаста, която ни е родила и с която стоим в едно ложе? Така трябва да потърсим голямата тайна. Фройд не можа да я познае, защото освен пластовете на подсъзнанието, от което извежда тези стремления, човек има и свръхсъзнание.

Ницше в напътената си теза за свръхчовека даде една по-голяма тайна, а именно – между животното и свръхчовека стои един мост, който се нарича човек. А този човек има трите атрибута – хляб, сън и пол. Една от най-хубавите съпоставки в историята на християнството, а и в храмовото служение на Мъдростта, за да се усвои, да се победи и хляб, и сън, и пол, е: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“[25]. Аз неслучайно казвам, че Христос сложи край на школите на посветените. Не защото не са били стойностни, а защото не са виждали бъдещето. Хубавата песен на славея все пак си остава една и съща – дори и в златна клетка. Идеята на школите бе изчерпана с поведението на Христос. На Превъплътения, Който знае тайната на Възкресението – чрез себенадмогата да станем властници на това, което наричаме тяло, или нашата лична „гробница“, от която можем да възкръснем.

Значи потребна е еволюция. Еволюция, която ни изгражда да победим хляба; еволюция, която ни обезсънява; еволюция, в която овладяваме пола. Всичко това ще го можем, но не бива човек да става преждевременно мъченик. Нека узрее, защото всеки ненавреме откъснат плод горчи, а камо ли да се изяде. Тезата за страданието във всички култури като неизбежна необходимост трябва да свърши. Човекът трябва да се освободи от съзнанието да страда, да стане мъченик; да се кастрира, за да победи пола. Съблазънта не е в органа (а от функцията му не може да се отречете), тя е в мисълта. Ако я осветите, няма защо да се страхувате от функции. Те ни обслужват, защото така обслужват ръката на Сътворителя. А Сътворителят какво каза – „Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник“[26]. И му създаде жена. Разбирате ли, че когато някой иска да отрече пола, отрича цялата идея на Сътворението? Как ще я отречете? Или трябва някой да стане Бог и да сътворява (така както Изворът на Несвършека прави), или еволюирайки, да усвоява власт за победа, а не за отричане. Това е голямата тайна!

Христос попита последователите Си: И вие ли искате да си отидете? (защото някои се отделят и не ходят вече с Него път), а те казват: „Ти имаш думи за вечен живот!“[27]. Може ли думата да създаде живот, може ли думата да ражда? Може! Затова поставих въпроса: идеята хляб, сън и пол същност ли е, или обред, или частен случай в живота? Същност е само Бог у човека! Затова същност у нас е само Духът ни и неговата изява чрез душата, която в своите различни материални присъствия има потребата от хляб, от сън, от пол. Всичко друго е частен случай или формула на общия обред. И затова, когато ядете хляба, правите обред молитва; когато спите, искате да се събудите. И когато имате своето полово общение, трябва да искате слизането на една душа, както сложихме в тайнствата на Мъдростта гостолюбостта, с която можем да приемем една душа, която искаме да прави бъдеще.[28] Без идея за бъдеще нищо в човека не може да му служи. Когато ви трябва, извикайте си от Песента на гласните, която с толкова проницание Хермес остави на човечеството, извикайте си една от тези гласни и я направете живот, а не минало!

Човекът има право да се изживее в щедростта, която му дава Небето, а не в забравата и съблазънта, които му дава съвремието. Затова културите са изграждали и закони, и морални статути, и упражнения за власт на човека над феномените. Защо? Защото самият човек не е феномен, а е дете на Отца си. Него само го съпровождат хлябът, сънят и полът – той е, а не те.

Казахме, че Мъдростта ви освобождава в потреба на себенадмога. А когато сте свободни от хляб, сън и пол, вие сте, които ще кажете колко хляб ще сложите на трапезата, колко сън ще си сложите на възглавето и колко висша духовна енергия ще сложите във възпроизводството си, за да не я разпилеете в сладострастие. Мъдростта не се обвързва с обреди и казва, че хлябът е едно свещенодействие, от което може да направите възмога; че сънят е един обред, който духовната същност на човека извършва в своите всекидневия; и че полът е едно предназначение. Живият, разгръщащият се бог в еволюцията ще успее да ги надмогне и ще се овласти над проявите!

Ние трябва наистина да понесем самара на бремето – бремето на Мъдростта – прозрение и отговорност. Пътят, както казах, е очертан, олтарът ни е осветен. Жрецът трябва да бъде иницииран не в идеята на школите – в мълчание, а в прозрение. Ако човек няма прозрение, светът и благороден да е, той може да не го усети. Ако той има прозрение, тогава битката му срещу порочността ще бъде битка за святост. Не може ли да създаде поведение, трябва поне да не създава увлечение. Увлечение, което светът направи, като възправи ръце да изгради Вавилонската кула – идея за Небе, но долу бяха порочниците. Тогава какво им оставаше? Еволюция, която да ги направи святи – да им смесим езиците, че да не могат да се разберат.[29] Това е пътят на еволюцията. Затова не можаха да изградят Вавилонската кула. Тя ще е кула не на Правдата, нито пък кула на Любовта. Тя ще е кула на прозрението, кула на Мъдростта. Кула за Небе не се прави с желание, нито с приложна любов – прави се с прозрение! Защото, когато е на върха, божеството на Мъдростта трябва да има сигурност.

На Танатос трябва да му благодарим, че създаде една наука – танатология[30] – идеята за смъртта като потребност. Защото с тази наука човечеството сега започва да усвоява идеята за безсмъртие. И ще я усвои ли? Безспорно. Тогава ще признае необходимостта от всичко това, което го съпровожда. И по-важното – не признанието, а да види в него светостта като необходимост в битието на човека. Но това може да стане само с прозрението на Мъдростта, не с паячното умуване.

Нито едно от тези богатства или тази формирана феноменалност, тези явления, които съпровождат същността – Бог у нас в пътя на земния човек, не могат да бъдат отречени. И не бива. Те трябва да бъдат овладявани. Ръката на еволюцията носи болки, но не създава унищожение. Погрешно е внесено, че смъртта е унищожение. И човечеството боледува – когато иска да определи правото си на живеене – че някой го унищожава. Човечеството трябва да се освободи от кошмарите, които му създаде културата на миналото. Еволюцията има своето основание, но закъснелият човек ще трябва да се огледа и да избегне онова, което направи Нарцис – до такава степен се себевлюби, че умря в астралното си виждане. Човек трябва да умира вече във висшите полета, за да може в причинността или във висшите си мисли да създаде неразрушимия човек. А той ще създаде знание, чиято преходност ще познаваме, и когато не ни е потребно, ще го пожертваме. Ще пожертваме съдба и богове – заради еволюиращия бог.

И тогава можем да поставим въпроса – каква таблица да си направим, за да овладяваме – не да отричаме; за да надмогваме – не да отхвърляме? Знаете тезата ми – материята не може да бъде отречена, материята трябва да бъде одухотворена! Отделен е въпросът – дали сме в състояние? Но има ли възможности между Пракрити – Природата като същност, и Пуруша – този Космичен Човек, които да бъдат отречени и да бъдат забравени? Не! Кога ще ги изведем и кога човек ще се види като Космична цялост, е проблем на посветеността. А тя, безспорно, е йерархия на познанието и на приемането на висшите духовни сили. Затова при тангризма стои неотменно Орендата, макар и предоставена на водача, но тя стои. В християнството стои Светия Дух, макар и предоставен на оня, на когото е дадено благословение да извърши обред и служение. Вижте как още преди хилядолетия не е лишена бъднината да се ползва от неспирността на одухотворяването. И тук е нашата битка – да одухотворим материята, за да имаме основание за възкресение!

Затова от кръста, който извърши битката между Дух и материя, взехме горната му част, защото битката е привършена от Иисус Христос. И се получи този свят Триъгълник, в чиято сърцевина стои змията Кундалини, или Мъдростта. Онази змия, за която Христос каза: „Бъдете мъдри като змията...“[31]. А тя има едно преимущество – със своята отрова да разрушава всичко, което е минало, и със смяната на своята кожа да прави възраждане.

Сменят се културите. Духовната вълна на Мъдростта носи хляб на битието, който е една нова, благодатна воля на бъдещето. Децата на бъдещето ще огладнеят за този хляб на Мъдростта. Не за хляб, който могат да направят от камъни; за хляб, който могат да дадат в желанието си; за хляб, който тяхната мисъл меси. Не! Тогава спокойно ще кажем – за да има дързост, трябва да има тайна. Тайната е: себенадмога над хляб, сън и пол. Имайте дързост!

 

Въпрос: Как сънят свидетелства за безсмъртие?

Най-добрият свидетел за безсмъртието, както посочих, това е Хипнос, именно като предусловие за спасяване от страха от смърт. Защото със съня ние губим съзнателна отговорност за битиейност, а след това се връщаме. Затова казвам, че сънят е неоспоримият свидетел за безсмъртие – защото се връщаме.

Смъртта също така е едно заспиване. И на църковнославянски се казва „успение“, което буквално значи „заспиване“. Няма религия, която да не дава битие след това, което се нарича смърт. Източните религии дори дават право на прераждане – човек се връща и се освидетелства пак като живот. Отделен е въпросът доколко прозрението и готовността да се види в този наниз от съзнания, които свидетелстват за много смърти, са за една безсмъртност.

Митологичното съзнание предостави идея за безсмъртие на всички божества-стихии. Но Хермес много красиво каза, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове. Виждате каква стълбица на възможностите се предоставя на смъртния човек.

 

Въпрос: Ще има ли промяна в структурата на семейството като такова?

Промяна в структурата на семейството като социална единица и промяна в структурата на семейството като духовна или верска единица са съвършено различни неща. Ние казахме, че в Учението на Мъдростта оставяме три тайнства и едното от тях е именно Бракосъчетание. А бракосъчетанието като социална форма изгражда това, което се нарича семейство. Но като вътрешна градация бракосъчетанието е нещо съвършено различно от това, което е сега.

Бъдещото семейство ще се изгражда върху една основна потреба – гостолюбив дом. Значи определяме и социалното му предназначение, и духовната му висота. Гостолюбив дом за души, които искат и трябва да сътрудничат в изграждането на битието на Мъдростта.

Следователно няма да се върнем нито към матриархата, нито пък към полигамията, която продължава до известна степен в някои нови течения на мюсюлманската религия или продължава да пробива тенденция – и то не като морална формула и потреба, а просто като разюзданост.

 

Въпрос: Може ли да се приеме, че има една капитулация на мисълта пред едни такива интегрални или трансцендентални проблеми на човека?

Проблеми винаги ще има, защото мисълта винаги иска (както е казано и в старите култури – тя прилича на игрива маймуна) да получи нещо, което няма във всекидневието. Но човешката тъкан, която безспорно е биологична, астрална и ментална, е наситена и носи един първичен спомен, когато е трябвало върху нея да работи висшата енергия, за да събуди мозъка да може да възприема, а след като се диференцира двуполовостта, да се събуди желание към другия. Липсвало е това желание, защото андрогинът се е самооплождал по пътя на биологичната вибрация, която светът му е оставил. След разделянето на половете човек няма полов стремеж, т.е. желание. Започва да се отработва едно внушение, една вибрация на привличане към този, който е вън от тебе. И затова в нашата тъкан стоят проблемите на това потребно изкушение. А след това, когато това изкушение започва да е събудено желание, тук вече мисълта вместо да изиграе своята голяма контролна роля, желанието става по-властно, защото сладострастието надвишава измеренията.

Страшното е не вече удовлетворението, а сладострастието. И в него човечеството се изчерпи в последните едно-две хилядолетия. Казват: „Ние станахме свободни в отношенията си“. Да, вие сте свободни в отношенията си, но извършвате разточителство, защото удовлетворението като сладострастие стана по-властно, отколкото потребата на възпроизводството.

 

Въпрос: Може би човекът не може да понесе тези проблеми – защото има необяснени неща, и бяга към алкохол и наркотици?

Човекът не може да ги понесе, защото умът му не е властен. А нисшият ум обслужва и най-висшия астрал и започва спекулацията. Аз това говоря – желанието се удовлетворява, но развратността идва, когато мисълта започва да спекулира, когато започва да развратничи. Ужасът на човечеството е в идеята да се отдава на мощта на сладострастието пред отговорностите за развитие. И понеже попривършва потенциалната вложена сила на желанието, а мисълта го развращава, тогава му трябва упоечната сила. Оттук е безсилието на астрала на човека, че на трийсет години е импотентен. И той прави какво – перверзност. Тогава, за да има събудена потреба, вече взима опиати и започва да се удовлетворява в нисшия свят. Но импотентността не може да бъде победена от опиата. Затова се повика виаграта: „Да бомбардираме астралните желания, за да удовлетворим развратността на мисълта“. Значи импотентността като изчерпана възможност на астралната енергия води до опиата като изживяване на „радостите“ на сладострастието и даването на новата „изобретателност“ – виаграта. И започва насилие над астрала.

Човечеството почва да се вледенява в лудостта си. То ще получи един Северен океан – студенината на астрала му ще дойде, защото ще почне да се руши като субстанциалност. А започне ли да се руши някое от телата като субстанциалност, това е страшно за битието на бъдещото човечество – вместо да го надмогне, да го абсорбира в по-горните полета и да направи господство на волята си, на причинността си, на Духа си. Тогава идва един разпад по един изкуствен начин.

 

Въпрос: Какво да се прави с въздържаната или овладяната полова енергия?

Отдавна има метод (поне това мога да призная на достиженията на източните науки) как да трансформираме половата енергия в мисловна. Като казвам „мисловна“, не значи елементарното мислене. Посветените точно това правят – не се лишават от еманацията на тази висша енергия, която ви прави Мирово обичлив. Разбира се, това е ръст, който може да се понесе. Защото една йерархия на Велик посветен точно това прави – извежда енергията нагоре и я предава на учениците си.

Така че Кундалини е направила възможности да се задвижват центровете или когато не може човек да ги задвижи, тя се е погрижила да му направи освен двата канала – ляв и десен, и централен канал, за да изведе енергията в Космоса. А Космосът никога не лишава човека, когато реши да си вземе...

 

Въпрос: Какво представляват космичните двойници и свързано ли е това с разделянето на половете?

Това, което в доктрините често минава за космични двойници, е разделената андрогинност и търсенето след това на твоята отделена материя. Казано е, че е взето ребро. Следователно има материална субстанция. В някои преводи на думата „ребро“ се казва „страна“. И тогава ще разберем тезата за андрогина – другата страна. В наличност, дори като ребро, има материална субстанциалност, която безспорно след това се търси. Защото в живеенето на андрогина в хилядолетията, в тази обща тяхна плът, всичко, каквото светът е давал, влиза в общия клетъчен свят и почва едно търсене.

Другото е, когато една съвместимост на души почва да се акумулира в единство за създаване на нещо много по-висше. И тази тенденция можем да я видим в идеята на безполовото зачатие. Тогава влиза в човека един духовен Аз, който създава нещо, което не може да бъде разделено. Въпреки че в догматиката има разминавания. Но разминаванията са в душевността. Възможна ли е одухотворена материя, възможно ли е един Духовен лъч да опложда? Безспорно. С една дума може да оплождате. И в бъдещето лежи точно тази възможност – да се извика материя и да се призове и всели една душа.

Други космични двойници са тези, които хомосексуалността създава. Обяснението е следното: през седем прераждания се сменят половите характеристики. В такива именно моменти, когато от единия пол се минава към другия, се получава и една такава двойнственост. Народът ни има едно прозрение, което е много чудато – за някоя жена казва, че е „мъжка Дойна“, т.е. ако някой може да види в преражданията, ще види, че това за нея е първо прераждане в жена след седемте прераждания като мъж. В нея мъжкото начало като характеристика – не като пол – стои. И обратно, онзи, който от седем женски прераждания минава в мъж – „женски Дуко“. Аз съм изумен от тънкостите, които паметта на историята носи. (Защото „duco“ на латински значи „водя“.) Тази неравновесност след едно-две прераждания отминава. Отделен е въпросът дали тези двойници в тезата на хомосексуалността трябва да бъдат толерирани. Може да бъдат гледани с отговорност на познаване на процеса, но може и трябва да бъдат назидавани – в незлоупотреба с висината на единия и другия пол. Защото навикът на признанието на отклонението води до израждане. Без да искат законодателите, без да искат Църквите и пр., може да поощрят една злоупотреба с ценността човек.

 

Въпрос: Коя е най-затормозяващата енергия, сила или идея днес в човечеството, която пречи по-бързо да се овладеят тези три състояния – хляб, сън и пол?

Всяко от тях поотделно е толкова властно, че ако ги няма другите две, пак ще развяваме байрака на несигурността. Хлябът винаги е бил използван, за да се създаде немирство – и то социално немирство. Също така е потребен, да се създаде и духовно немирство. Защото Самият Христос, когато трансформира хляба в светително причастие, прави едно немирство – една революция в човечеството. Освещаването на хляба, който уподобява като Свое тяло, е защото именно Неговото тяло възкръсва. Следователно идеята да сравните хляба с тялото си е винаги потребна. И тогава вече е възможността хлябът да бъде надмогнат: Не само с хляб ще се живее...

Относно съня аз подхвърлих мисълта, че боговете не спят, защото ги е страх някой да не им вземе трона. Идеята за вземането на трона в човека е дали някой вън от неговата духовност не иска да стане властник. Защо? Защото, когато е изчерпил своя астрал, той е уморен. Фактически в съня астралното тяло си взема енергия, която му дава жизненост. Ние поддържаме физиологията си благодарение на астралното присъствие – на една енергия с други вибрации, която ни храни. Може ли човек да се научи да си я взема? Може. Може ли без нея? Не – поне един час, поне два часа сън, а някои вече създават и леност от съня.

Тук пак има същата оная неизбежност: ще ми откраднат същината? Битка между реалности и нереалности! Затова боговете ги е страх да не заспят – булото на съня, и ето че някой ги ограбил...

Оттук е и идеята за психическо нарушение. Когато астралът е излязъл вън от контрола на физиката, има неправилно течение на енергетичните сили.

И най-после идваме до пола. Има епохи, в които андрогинът не се е съзнавал като пол, а се е съзнавал само като родилно начало. Трябвало е да го разделят, да се изведе от него Ева – живот. И да се събуди желание в откъснатата от андрогина половина, за да отиде при другата половина. Докато сега това е вече толкова властно, че човекът става жертва на удоволствието от пола. Удоволствието и сладострастието вземат връх над идеята на възпроизводството, над оная висша енергия, за която е създавана няколко милиона години материя – гъвкава, умна, да може да поглъща пола. Какво се получава? Човек е бил събуждан, тикан до близост – потреба от топлина, от взаимности, преливане, за да събуди в себе си апетит. Но когато този апетит е налице, той започва от идеята на възпроизводството да изпитва наслади. Потребно – и след това гибелно, защото не може да се откъсне. А когато мощта му се изчерпи, идва перверзността.

Така и трите са изключително страшни като тенденции и крайно необходими като еволюция. Как ще се освободим? Ще се освободим, когато Правдата отмине в нейните тенденции, Любовта свърши в нейната последователност и Мъдростта прелее вложената мощ на тази енергия от огнеността на Кундалини. Тогава човекът ще е свободен от страстоположенията и поклоненията си. Ще може ли? Да. Утре ли ще стане? Не. Идеята за победа над пола е, когато бъде изяснена, а не когато изчерпаният, импотентният потърси биологични и химични подбудители.

 

Въпрос: Каква е формулата на божеството на Мъдростта?

В културата, която ни остави Древна Гърция, с нейните теология и теогония, мъдростта, т.е. Атина, излиза от главата на Зевс, не от утроба. Всички други богове са раждани от утроба. Били са потребни на Митологията, но Учението за Любовта като Мирова Духовна вълна извика Иисус Христос.

Бъдете сигурни, че и Учението на Мъдростта ще си извика своя образ. И няма да е Атина, за да се кара с другите богини коя е по-красива...

 

Из Слова на Ваклуш, 1999 г.,
в Пловдив, София, Смолян и Хасково